PM Summit Bulgaria 2019

This year PMI Bulgaria Chapter held its annual conference (launched with a new name PM Summit) and celebrated its 10th birthday on the 15th November 2019 at the National Palace of Culture (NDK) in Sofia, Bulgaria. The event coincided with the 50th Anniversary of PMI.

In this article, I’ll try to share some of the knowledge I gathered during the conference and I hope I can provoke some thoughts in the readers just like they were provoked in me by the speakers.

One of the missions and goals of PMI Bulgarian chapter is to share the PMI standards and practices. Most of us know that Project Management is all around us, regardless of the industry, working or private life. Most of the easy and simple approaches to manage a situation and lead to success are well known and obvious, but usually overlooked.

The world today changes faster than the previous centuries. What is trend today will be obsolete after 7 months! It becomes more and more important to juggle with multiple techniques and approaches with the goal for organizational change and improvement to be prepared for the coming future.

The Project Management role is not only limited to managing project related collaboration, but it also covers managing people and processes, facing challenges every day.  The project manager has different tasks in different projects. For the project to be successful, we need not only a good project manager, but also a good project leader and business analyst.

In the world of fast technology evolution, the customer’s needs, desires and requirements become more and more complex. Nowadays it is almost impossible for a single person to complete a project. Futhermore, according to a research made recently, most of the projects nowadays are not internal for the companies, but customer related. The project management approach in such a reality changes.

Modern companies face the dilemma which is better – to execute the project internally or outsource some parts of it. Companies more often decide to buy some of the modules and subsystems they need instead of producing them internally. The number of projects with subcontractors increases. This fact faces the challenge to manage a project in a very complicated environment. This leads to the transformation from a cross-functionality to the cross-cooperative team.

In the environment of different companies working together new challenges come across. Many of the companies are not prepared to work in such environments. They need to take into consideration the different business interests, the diversity of cultures, incompatible egos and previous project conflicts. Nowadays a project under contracts begins before the project charter and project initiative. The project begins with the business decision to take or not to take an opportunity. This is the time for the company to be flexible. Before the project charter – the focus should be on the competing with the competitors on the market. After the project charter – the focus should be on the completing.

According to Oliver Lehmann the mission success should be first in the customer projects. For the people in this kind of projects, the project success or failure should be considered as personal success or failure. Some of the principles of cross-cooperative projects should be:

– Turn other companies assets to project resources
– Make focus on the cooperation and communication
– Completion not competition
– Mission success first!

For the project to succeed it is very important to engage the employees. Kimberly Wiefling shared her experience in different projects. According a recently made research most of the employees are disengaged, which is the basic reason for the failure of most projects. Some of the tips to engage the employees she shared are:

– Try to build trust. People are more likely to cooperate when they trust someone. It is not easy to build trust but it is worth the effort. To build trust we need to know the people we work with. If we learn more for each other we could find something in common which could help to establish a good working relation.
– Do not neglect the communication. One of the basic project failure reason is the poor or bad communication. It could be expensive in some circumstances, but we need to find the balance.
– Try to understand each team member’s goals. They could be different from the team goal and this could make these members not collaborative and even project saboteurs.
– Try to explain the goals and vision to the employees. Unclear goals will not inspire people to work hard to achieve them.

Communication and leadership are meant to be very important for projects to succeed nowadays.
These two skills were on focus in almost every session in the PM Summit. A good, successful leader could be each team member at any level in the company. To lead people through change to achieve goals and make an improvement is not an easy task. In general, people are not likely to change.
To progress and to change people must go out of their comfort zone. Usually people do not like that. If we do not like something, we try to avoid it. To make the change happen we need to know the people we want to engage with the change. We need to find out what makes them happy, what are their goals, needs and fears. Having this information, we could talk their language and introduce the process in a perspective they will like.
It is very important to remember that we should have enough time to let the change happen. Making the change and tasks fun – could help.

“Coloring outside the line could also help people to be successful and good leaders”, like Jeff Tobe said.
Positive thinking is very important. When we think all the time that we can’t make it – we’ll not. When we prepare for failure we will fail.
When we believe in success we see challenges not difficulties. People are more likely to work with us if we enjoy what we do and we stay positive.
Changing the perspective could be very powerful.

There is no best technique that could work in every project and situation. Everything is in tailoring and adopting. Knowing your employees, customers and partners could help to make communication better, change the perspective and lead the people through change to improvement.
As the world is so dynamic and difficult today, we need to be prepared for the future. Instead of making status reports, it could be more useful to make forecasts. Flexibility is a very powerful and important skill.

At the end I would like to share some sentences to think about:

”From every challenge comes an opportunity.”

“Learn to see invisible opportunities where others only see the visible limitations.“

“Make happy happen!”

“When something is not broken – brаke it!”

Finally I would like to thank the PMI Summit Bulgaria team for making this event happen and all the speakers who shared their knowledge and experience with us.

Наближава ли времето на самоуправляващите се проекти?

На 23 ноември 2018 г. в Sofia Event Center се проведе осмото издание на PMDay Bulgaria, почетно място в което беше отредено на разумните технологии за управление на проекти – или project management intelligence.

Конференцията започна оптимистично с лекция на двама експерти от Швейцария – Мануел Пробст и Марк Ламан от PWC. Те представиха свой вътрешен експеримент, целящ да предвиди успеваемостта на проекти (и най-вече да идентифицира тези с висок риск от провал) въз основа на исторически данни с помощта на изкуствен интелект. Въпреки внушителните инвестиции обаче крайният резултат е далеч от задоволителен. Най-вероятното обяснение за това е, че алгоритъмът не успява да предвиди например социалната динамика между заинтересованите страни в проекта.

От експеримента на PWC стана видно, че все още е далече денят, в който управлението на проекти ще може безусловно да се довери на технологиите. В тази връзка гост-лекторите изказаха мнение, че от триъгълника с таланти на PMI (talent triangle – включващ стратегическо и бизнес управление, лидерство и техническо управление на проекти) най-вероятно единствено техническият аспект би могъл да бъде заменен от изкуствения интелект, и то на много по-късен етап.

Докато швейцарците от PWC бяха устремили поглед към високотехнологичното бъдеще, лекцията на Майк Паладино по забавен и въздействащ начин показа колко назад във времето могат да се проследят притесненията на работещите в най-различни сфери, че новите технологии застрашават работните им места. Когато французинът Тимоние изобретява шевна машина с капацитет от до 200 бода в минута вместо стандартните за един средностатистически шивач 30 бода например, шивашката гилдия (и най-вече на освободените от фабриката на Тимоние шивачи) се вдигат на бунт, жертва на който без малко не става и самият изобретател. Повече от век и вероятно стотици нововъведения по-късно обаче дори най-високотехнологичната шивашка техника в текстилните предприятия все още се обслужва от хора.

Паладино изтъкна също, че циркулиращите в публичното пространство експертни прогнози, според които технологиите ще заместят хората в много отношения, не бива да се приемат за чиста монета. Бъдещето остава все така непредвидимо, а професионалистите са не по-успешни в предсказването му от всеки друг човек – или представител на друг биологичен вид. И тук лекторът се позова на куриозен експеримент, според който маймуни успяват да на случаен принцип да подберат акции, носещи доходност, не по-лоша от тази на инвестиционните портфейли, разработени от опитни финансови брокери.

Паладино също така обърна внимание, че в  търсенето на сензация някои медии са склонни да преекспонират прогнозите на футуристите. А колко малко е нужно, за да се стигне до крайности, нагледно показва следващото видео:

По всичко личи обаче, че е рано да се притесняваме, че техническата революция може да обезсмисли професията на ръководителя на проекти. Наши преимущества пред технологиите все още се явяват способността ни да импровизираме, да осъзнаваме личните интереси на страните по даден проект – дори и неизказаните такива; да се приспособяваме и да бъдем креативни. Или най-малкото – координацията око-ръка, която, както беше изтъкнато по време на конференцията, все още не е силна страна на роботите.

Забележка: Не на последно място трябва да се отбележи, че PMI Bulgaria Chapter бяха създали организация за автоматично докладване на седем кредита (PDUs) за участие в конференцията, които бяха отразени в профилите ни в рамките на по-малко от месец и половина.

PMPDay България 2018

PMPDay България тази година се проведе на 23.11. Темата на осмото издание на най-голямата конференция в областта на управлението на проекти в България и на Балканите беше „Project Management Intelligence“. Организатор на събитието беше PMI Chapter Bulgaria – българското подразделение на една от най-големите водещи организации в областта на управлението на проекти – PMI(Project Management Institute).

В днешно време животът става все по-сложен. Проекти се инициират в различни области. Ролята на проектния ръководител е все по-важна и необходимите знания и умения, които един ръководител трябва да притежава обхващат все повече сфери.

Осъзнавайки това, организаторите бяха подготвили програма, която включваше лекции, практически упражения (workshops) и дискусии, обхващащи три основни направления:

Технологична интелигентност – или как се променя ролята на ръководителя на проекти в ерата на цифровизация и изкуствен интелект (Artificial intelligence).
Емоционална интелигентност – или как да ръководим, мотивираме и вдъхновяваме хората, с които работим.
Бизнес интелигентност – или как да постигнем желаните резултати и какви инструменти да използваме за ефективно управление на проекти, анализирайки и използвайки правилно наличните данни.

Поканени бяха лектори, доказани експерти в областта си, с много опит и успешни проекти зад гърба си.

Организацията на събитието беше отлична. Конференцията се проведе в няколко зали, като имаше лекции и практически семинари, които се провеждаха едновременно. Програмата и резюме на презентациите бяха предоставени предварително и всеки можеше да прецени какво би искал да посети. Между лекциите имаше достатъчно време за почивка, кафе пауза и разговори с останалите участници. Бяха организирани и различни игри, които направиха събитието по-интересно и динамично.

Аз лично успях да посетя седем лекции. Всяка от тях остави у мен следа и ме накара да се замисля. В следващите редове ще споделя това, което научих, защото се надявам да бъде полезно и на други.

Първата лекция беше „Artificial intelligence and project management: Beyond Human Imagination!“. Manuel Probst и Marc Lahmann от PwC Switzerland ни запознаха с историята на изкуствения интелект, какъв е бил в началото, какъв е сега и какъв различни експерти си представят, че ще бъде в бъдеще. Бяха дадени примери за приложение на изкуствения интелект в ежедневието на хората преди, сега и в бъдеще.
Днес всички сме наясно, че изкуственият интелект се развива много бързо, особено с развитието на технологиите и по-големите възможности на изчислителните машини. Всички сме наясно, че все повече човешки дейности ще бъдат заменени с машини. Въпросът, който вълнува човечеството днес е дали роботите могат да заменят изцяло човека. Тезата беше представена много интересно с аналогия от филма „Железният човек“. Изводът беше, че колкото и да напреднат технологиите, въпреки заложените алгоритми за самообучение на системите, никоя машина не може да замести човека. Защото това, което отличава човека от машината са емоциите, а емоциите не могат да бъдат предсказани. А кой знае, може би грешим :).

Втората лекция, която посетих беше „How to lead when we lack authority“, водена от Srinivas Maram.
Темата на лекцията беше за това, че не е необходимо човек да бъде на ръководна позиция, за да бъде лидер.
Факт е, че повечето от нас не са готови да поемат отговорност. Според проучване повечето хора от деца са обучавани да искат разрешение от някой преди да направят нещо. Това ни прави нерешителни и ни учи да очакваме някой друг да взема решения вместо нас и да ни казва какво да правим. Когато някой друг взема решения е по-лесно, защото ако нещо се обърка обвиняваме другите за нещата, които се случват с нас. Такова мислене ни отнема правото на контрол върху собственият ни живот. Такова мислене ни отнема правото да вземаме решения и това води до пропускане на добри възможности.
За да постигнем целите си трябва да повярваме, че всеки може да бъде лидер и за това не е необходимо да бъде на управленска позиция. Промяната в начина на мислене обаче, не става за една вечер. За да успее, човек трябва да се фокусира върху това, което има и това, което може да контролира. Много често ние губим енергия да се разтройваме и ядосваме от неща, които не можем да променим.
Чрез примери, Сринивас Марам представи различни техники и принципи, които биха помогнали на всеки от нас да бъде успешен в това, което прави, както и да бъде полезен на хората около себе си. Такива са:
– дефиниране на ясна цел за това, което искаме да постигнем
– предприемане на действия, които биха ни довели до дефинираната цел
– критично мислене, реална оценка на ситуацията
– оценка на влиянието на различни фактори
– прокарване на нови идеи, какво различно бихме могли да предоставим
– социална отговорност – какво бихме могли да дадем на обществото
– вяра в собствените възможности и необходимост от непрекъснато самоосъвършенстване.

И накрая нещо много важно, за успеха на всеки един от нас:
Никога не трябва да се предаваме!

Третата лекция беше за „Set-up the stage for execution at scale with Scaled Agile Framework® (SAFe®)“, водена от Nina Prodanova-Iozeva.
Вниманието беше насочено върху това, какво е важно да се направи, за да се практикува SAFe в една организация. Лекторката ни запозна с начина, по който са въвели тази структура в тяхната компания. Фокусът беше върху това, колко важно за една голяма компания е на определен период от време да се съберат всички екипи на едно място и да бъде представена визията на компанията за следващите няколко месеца. На тази среща се прави планирането и всички участват в него. Тъй като всички са събрани на едно място, при необходимост може да се поиска информация от ръководителите или от членове на други екипи. Тъй като всички са наясно с целите, които трябва да бъдат постигнати, може да изкажат мнения дали те са реални и какви са необходимите предпоставки да бъдат постигнати.
Фактът, че всеки е запознат с целите, дава свободата на екипите да вземат информирани решения в процеса на работа, ако се появи проблем.

Следващата лекция беше „Artificial intelligence in project management“.
В продължение на лекцията на Manuel Probst и Marc Lahmann, Khaled Hamdy ни запозна с приложението на изкуствения интелект и как може да бъде използван в различните дейности в  управлението на проекти.
И тъй като в основата на изкуствения интелект стоят данните, ключовата фраза в лекцията и темата за размисъл беше: „Данните са валутата на бъдещето“(Data is the currency of the future).

В следващата лекция „Making project management funking easy“ Frank Turley ни запозна с начините и основните предпоставки, необходими за навлизане в областта на управлението на проекти. В днешно време животът е доста сложен. На всеки от нас се налага да управлява проекти дори и в ежедневието си. На едни от нас се отдава по-лесно, на други не. Според Frank Turley са необходими следните предпоставки за въвеждане на управление на проекти в дадена компания:
– Опростена лека система, за управление. Тя трябва да бъде визуална, лесна за разбиране(да не отнема повече от 15-20 мин за обучение за работа с нея), да може да се използва от повече от един чеовек едновременно, да може да се споделят документи и информация, да бъде безплатна.
– Да има примерни проекти.
– Да има online платформа за управление на проекти
– Да се организира практическо упражнение, на което да бъдат отиграни дейностите с реални малки проекти.
Представена беше платформата, нов феймуърк за управление на проекти. Повече информация за нея може да бъде намерена на

Една от най-интересните лекции за мен беше  „Secret of Engaging Presentations“.
Борис Христов, основател на една от най-успешните агенции, помагаща на едни от най-големите компании да представят идеите си през клиенти, ни запозна с основните стъпки и принципи, които трябва да се следват, за да бъде една презентация успешна.
Много от нас са чели и гледали лекции за това, как трябва да бъде структурирана една презентация. В интернет могат да бъдат намерени много шаблони, които да бъдат използвани. Истината, обаче е, че за една истинска презентация е необходимо много повече от няколко слайда на powerpoint.
Как трябва да бъде структурирана една презентация и какво трябва да бъде нейното съдържание, зависи от няколко неща. Преди да започнем трябва да знаем:
– Каква ще бъде публиката. Много е важно да познаваме хората, пред които трябва да говорим. Важно е да знаем: пол, възраст, религия, семейно положение, лична информация, хоби, професионална кариера.
– Каква е целта на презентацията. Какво искаме да постигнем. Както трябва да се случи като резултат от презентацията.
В зависимост от събраната информация, структурата на презентацията може да бъде различна.
За да бъде една презентация успешна, обаче трябва да се следват „Трите метода за убеждаване“ – триъгълника на Аристотел.
Трите метода на убеждаване (съставките на ефективната комуникация) според Аристотел са:
Етос – достоверност на комуникатора
Патос – емоционален ефект на комуникатора или посланието
Логос – логика на посланието.
Всяко едно от трите неща по-горе има значение за ефективната комуникация и се оценява от аудиторията на презентатора/писателя, съзнателно или несъзнателно.
Всеки от тези три метода, трябва да присъства в една презентация. Каква част ще заема всеки от тях зависи от аудиторията и целта.
Всяка презентация трябва да се състои от въведение, съдържание и заключение.

Уводът трябва да привлече вниманието на аудиторията. В него трябва да се отговори на въпросите: Какво е текущото състояние и какво искаме да постигнем.
Съдържаниeто е основната част. След като сме привлекли вниманието на аудиторията, тук е трудната задача да го задържим. Особено ако става дума за дълъг период от време. Важна техника е да има „драма“. Трябва да следват данни за минало-бъдеще, минало бъдеще, проблем-решение, проблем-решение, какво е сега-какво може да бъде. Изложението трябва да следва крива линия, непрекъснато съпоставяне, а не права линия – първо да се обяснят всички проблеми и после да се представят всички решения.
Може да се използват и различни техники за привличане на вниманието – говор, видео, задаване на въпрос, разходка из аудиторията, трябва да има емоция – силен говор, после тих, сериозна тема – шега. За да се привлече вниманието за по-дълго време трябва да има динамика.
Хубаво е да се състои от 3 части:
– Обобщение на съдържанието на презентацията. На кратко, без подробности.
– Насоки какви действия се очакват от аудиторията.
– До какво ще доведат тези действия. За да накараме някой да свърши нещо, трябва да му дадем основателна причина защо. Резултатът трябва да бъде привлекателен за него.

За мен това беше много полезна презентация, много практически насочена.

Последната лекция, която посетих в рамките на конференцията беше „The art and science of transforming any relationship“, водена от Tolee Fotitzidis.
Много интересна лекция, за това как действията ни са продиктувани от нашите мисли и как реакцията ни на действията на останалите, се базира на нашите собствени мисли.

Това, което мога да кажа в заключение за конференцията е, че беше много полезна за мен. Радвам се, че имах възможността да я посетя, за което съм признателна на организаторите и на колегите си, благодарение на които това беше възможно.

Bulgaria Web Summit 2018

On 14th April, 2018 me and my colleagues attended the Bulgaria Web Summit event, which was held in Inter Expo Center Sofia. It was the first time I ever attended such event, so I didn’t know what to expect. I was pleasantly surprised with the good organisation and the great variety of activities the event offered. In the website of the event there were timetable for all 32 lectures, which were going to be presented throughout the day. Unfortunately there were only 8 time slots and each four lectures were held in the same time in one of the 4 rooms provided, therefore, we had to choose the lectures that were most attractive and most useful to each one of us and visit only them.

Having seen the timetable in advance, I was prepared with a list with the timings and rooms of all the lectures I wanted to attend, as well as some additional ones, in case the room capacity was not enough to fit all who were interested.

The first lecture I attended was “How to hack a mobile app?”. The lecturer Asim Hussain talked about the kind of weak spots hackers look for in all apps in general. The main point was that real security issues do not come from the big holes in security, but from the small ones, that we often neglect. Not escaping html for example, puts our web sites in risk of SQL injection. Example for this is Company House based in the UK, where you can register your company, without your information being protected. Hackers often rely on users` or programmers` distraction as in the case of open source projects, which are believed to be trustworthy and safe, but often are easy target for hackers. They use the same name with dot (.) or remove slash from it, therefore making it hard to notice at first glance. In this way one could download libraries with malicious code instead of the desired open source project. The last, but not least that I learned from this lecture was how important it is to keep all your software and packages up to date, since programmers constantly improve their products’ security.

The second lecture on my list was about Building Scalable Web Apps For Patients” by Krasimir Tsonev. He talked about the company he works for and their aim to help people. It is a digital health company, which mission is bridging the gap between medical research and the people who need it. Their “clients” are often people who are incurably ill and have no time. The major point he made was that such people are tired from waiting and searching for what they need, so the company aims to provide web apps that are scalable and adjust to the users’ needs. They study their patients needs daily and create profiles for them, thus allowing the delivery of valuable information only and avoiding unnecessary questions and adds.

The lecture that I found most interesting was “Simplicity is not Simple”. The lecturer was Dave Hogue, who works as Psychologist and UX Lead at Google. He was very enthusiastic and made it obvious that he takes the subject seriously. He told us, it is easy to make everything complicated, but the reverse process takes a lot more time and efforts. The main point was that one needs to think before they act. If you take the time to plan and decide what you really need to have in your app, you will not add anything unnecessary. Common mistakes are adding functionalities only to check if user would use it, to search similar websites and to take everything, nonetheless, you might not really need it. When you start to think whether something is good to have as functionality, but then you find something that is even better and better you end up in a mess of functionalities, most of which do not even have place in your project. Hence, it is crucial to find the balance between adding all necessary functions and keeping it simple in the same time. All in all, the essence of that lecture perfectly summarizes in a quote by Albert Einstein that states “ Everything should be made as simple as possible, but not simpler.”

Following the afore discussed lectures, we all had a lunch break, after which I continued my day with “Art of noise” given by Léonie Watson. She talked about the evolution of voice technologies over the years. There were examples of computer voice sounds from 1992 and current modern technologies. Nowadays, voice interaction is very common. People often use it to communicate with and control their phone or other connected home devices. However, while some of us use voice technologies just for fun or convenience, for others they are necessity that helps them go through everyday tasks. Voice technologies’ development strives for better interaction with human beings, therefore aiming to improve punctuation accuracy, clarity of speech and similarity to human speech. What is even more impressive, is the possibility of integrating voice recognition and other voice technologies into artificial intelligence.

Following the “Art of noise” I continued with “The next evolution of the Web” presented by Bilyana Vacheva. She talked about upcoming Virtual Reality Browsers which allow you to see and navigate through web pages via VR glasses. This type of browsers are still developing, but there are already some initial versions created. The idea behind this evolutionary technology is that VR glasses could be used in jobs such as web developing instead of for fun only. For this purpose, new generation browsers need to be more coordinated. However, when talking about getting a job done via VR browser, one should feel confident about what they press and when, while in games this is not of great importance, since the major purpose is to have fun. My personal opinion, about such use of VR browsers is that it will not be applicable, due to the long duration of sessions and the fact that a person doing this is expected to wear the glasses for up to 6-8 hours a day, which I believe will be very uncomfortable and difficult to achieve no matter how isolated one is from external distractions.

The last lecture I attended was “Working the right way by knowing all the wrong ways” by Boyan Djumakov. He talked about bad practices, teamwork, self improvement, and helping each other to improve self knowledge and self confidence. Unfortunately, he could not finish his lecture because of the time, but the way I see it the essence of the lecture was that one should not feed their ego, but their knowledge and respect the people who they work with. Another aspect, he came across with, was work laziness and how employees need to find the way to go over it and do the job they are being paid for and learn to be proud of their goals and achievements.

There were another two lecturers that I attended, however I did not find them as interesting as expected. Overall, I was impressed with the event and I got to learn many interesting things and familiarize with new innovations and technologies. As unfortunate as it is, I was more impressed by the foreign lecture presenters and believe they master presentation skills, that the Bulgarian ones lacked. The foreigners, whose lectures I attended, were able to better express themselves without using too sophisticated language or inappropriate words, as some of the Bulgarians did. Moreover, some of the bulgarian presenters spent a lot more time than needed, on side issues that had nothing in common with the lecture, which was uncalled for. Even though, some lectures overlapped I still think in general the organization of the event was very good. It was nice there was a variety of interesting lectures, as well as number of different innovations that were exposed in the lobby, where everyone could see them and ask questions about.

Bulgaria Web Summit 2018

На 14.04 посетих конференцията на Bulgaria Web Summit 2018. Това беше и първото ми посещение на подобно събитие. Разбрах за него от колегата Кирил, проверих темите на сайта и набелязах доста интересни теми. Проблемът беше, че по едно и също време щяха да се провеждат 4 различни лекции. Изборът не беше лесен, но нямахме право на глас :).

Денят започна лекцията на Светлин Наков на тема “Blockchain Cryptography for Developers“.  Беше доста технически ориентирана. Ставаше въпрос за:  елиптични криви, secp251k1 (кривата на Bitcoin), цифрови подписи, генериране на Ethereum адреси, подписване на транзакция в Ethereum, хеширане, SHA256, SHA3, keccak256, HMAC, извличане на ключ по парола, шифриране на данни, AES, SCrypt, крипто-портфейли и някои стандарти около тях като BIP39 и BIP44. Беше полезно, но имаше твърде много информация на кратко време.

Втората лекция, която посетих беше “Building scalable web apps for patients” с водещ Красимир Цонев. За съжаление не можах да остана до края, тъй като имаше много хора и не се чуваше добре в края на залата. Темата беше интересна и доста популярна в последно време – софтуер за връзката между пациент и лекар или т.нар. дигитално здравеопазване.

Третата и със сигурност най-интересна за мен лекция беше на тема “Simplicity is not Simple.” на Dave Hogue. Тя беше интересна по няколко причини – водещият грабна аудиторията с ораторските си умения, презентацията беше изключително добре подготвена, темата е изключително наболяла в днешния свят на дигитализиране. Стана въпрос за това, че твърде лесно на вид и най-простият софтуер, разполагащ с най-малко функционалности може да стане излишно сложен. Накара всички ни да се замислим върху какви проекти работим ежедневно, как можем да ги подобрим и най-вече защо. Само заради тази лекция си струваше цялото събитие (лично мнение) :).

Четвъртата лекция беше “React Native App: Expectations vs Reality.” на Калоян Косев. Той ни разказа за неговия опит с набиращата все повече популярност работна рамка за нативни приложения React Native. Имаше няколко основни точки в неговата презентация, които ми се набиха:

– трябва да имаш предишен опит с ReactJS, за да преминеш на     React Nativе в противен случай, би отнело доста време докато свикнеш с технологията.

– няма почти никакви плъгини и разширения за React Native

– дебъгването е трудно

– производителността е изключително добра.

В крайна сметка не успя да ме убеди, че трябва да пробвам да науча и да се занимавам с React Native.

Следващата лекция беше на тема “The next evolution of the Web” с водещ Биляна Вачева. Тя разказа на навлизането на т. нар. виртуална реалност в съвременните уеб технологии. Показа ни, че тя ще се използва не само за забавление, както до момента. Разказа ни за новите тенденции при разположението на елементите на една уеб страница в режим на виртуална реалност.

Шестата лекция също беше интересна “There is a lot of buzz around the progressive framework named VueJS. But why is it truly special and interesting?” с водещ Roman Kuba. Той ни разказа за новата работна рамка за JavaScript – VueJS. Изключително интересна технология, която бихме могли да имплементираме в PMS4 някой ден :).

Предпоследната лекция беше за ревюта на кода “Practical code reviews” с водещ Илко Качаров. Имаше полезни съвети, но нищо което и преди не сме чували за ревютата на код.

Последната лекция “Storing Data in MongoDB” беше с автора на Xdebug и старши софтуерен инженер в екипа, разработващ MongoDB – Derick Rethans. Интересна лекция за това как се работи с нералационната база от данни на MongoDB. Показа ни основните концепции при дизайна на базата данни в зависимост от нуждите на софтуера, който разработваме. Наред със силните страни на използването ѝ ни показа и нейните слабости, което беше доста интересно.

Като цяло бих определил посещението си на конференцията като много ползотворно. Научих нови неща, успях да добия представа за новите тенденции в уеб технологиите, запознах се с интересни хора, спечелих тениска :).

Нещо друго, което ми направи впечатление е, че чуждите лектори бяха по-добри от нашите. Жалко, но факт!

Bulgaria Web Summit 2018

В събота посетих Bulgaria Web Summit 2018 за първи път. Лекциите бяха разпределени в 4 зали на ралични етажи, което значеше, че само 1/4 от тях можеха да бъдат посетени. Това което не ми хареса е, че между отделните лекци не беше предвидено време за за почивка и смяна на залата поради което се получаваше суматоха около края и началото на лекциите.

Първата лекция, което посетих беше How to hack a node app на Asim Hussain от И преди съм попадал на негови статии свързани с javascript и Angular. Доста забавно беше представен сериозен проблем със сигурността на повечето уеб проекти. Бяха дадени за примери популярни сайтове станали известни с изтичането на огромен обем лични данни на потребители. А причината за това са дребни на пръв поглед пропуски в сигурността, ненаправени ъпдейти на наличния софтуер, които като се навържат може да се стигне до пълен контрол над системите. Също така се обърна внимание на занижения контрол над библиотеките, които се разпространяват свободно през портали като npm, composer и др. В тях могат да попаднат библиотеки със злонамерен код, имитиращи популярни такива и човек ако не внимава може лесно да се подведе. Основните изводи от лекцията са – контрол над кода, който се използва в нашите проекти, актуални версии и ъпдейт на софтуера.

Следващата лекция беше Sharing code between web and native apps на Sebastian Witalec. Авторът е от екипа разработчици на NativeScript – технология, чрез която могат да бъдат създавани напълно native мобилни приложения пишейки единствено javascript код и използвайки изгледите на съответната платформа – iOS или Android. В лекцията се обърна внимание на възможността да се създаде Angular проект, в който кодът да е един и същ, но да се използват различни модули и изгледи за отделните платформи – за уеб, iOS и Android. За целта уеб версията се компилира от стандартния angular cli tool, а останалите – през native script cli tool. Споменато беше и очаквано съвсем скоро интегриранe на native script cli tool в angular, което още повече ще улесни интеграцията. Беше направено и демо, показващо един и същи проект на трите платформи. Лекторът също така обърна внимание на възможни проблеми и техните решения. Като цяло много полезна лекция за angular и native мобилни приложения.

Третата лекция, което посетих беше Building decentralized apps на Emil Stoyanov. Ставаше дума за приложения използващи world computer в blockchain-а на ethereum като платформа. Имаше доста терминология, с която не бях запознат и ми беше трудно да разбера някои от аспектите. Но все пак лекторът представи с какви предизвикателства се е сблъсквал при разработката на такива приложения, плюсовете и минусите на този подход.

След обедната почивка посетих лекцията React native app: expectations vs reality на Kaloyan Kosev, който разказа за своя опит при създаването на native мобилно приложение, използвайки react native – технология подобна на native script, разработена от facebook и надграждаща техния reactjs. Впечатленията си беше подредил в няколко категории – learning curve, limitations, debugging, ecosystem, performance. Като цяло очакванията му са били по-големи от реалността. Времето за научаване е било значително дори и за опитен reactjs разработчик поради слаба документация, не голяма популярност и съответно липса на информация при възможни проблеми. Ограниченията на платформата са разбираеми с оглед на това, че не е native платформата за разработка, но все пак за зависели от избора на фреймуърк – expo или react native app. Лекторър беше силно разочарован от възможностите за дебъгване на приложенията. Наличните библиотеки и готови компоненти също са били малко и не добре поддържани. Единствено производителността е отговорила на очакванията му – не се усеща разлика от native приложение. Слайдове

Лекцията Beyond documentation with OpenAPI на Boyan Yordanov ми беше наистина интересна – описваше решение на основен проблем при разработката на API – писане на документация, трудната поддръжка и несъответствие с кода. Решението е писането спецификация/схема на апито, която да се използва за документация и тестове удостоверяващи правилните данни. Споменати бяха различни стандарти като API Blueprint, RAML, JSON Schema,но беше обърнато внимание на предимствата на OpenAPI initiative (преди Swagger). Схемата се пише във формат yaml или json. Разработва се активно и има голяма популярност, поради което има много инструменти, с които се генерира документация, интегрира се лесно в тестове за различни езици, създават се автоматично gui-та за примери, интеграция в редактори. Представени бяха и различните възможности на спецификацията при описването на пътищата и параметрите, интегриране на JSON Schema.

Следващата лекция беше отново на javascript тематика – There is a lot of buzz around the progressive framework named VueJS, представена от Roman Kuba. Много добра интродукция за VueJS – javascript framework, който в последно време настига по популярност React.js и Angular. Лекторът нагледно показа защо се нарича progressive framework – можеш да започнеш да го използваш много лесно за елементарни неща – data binding, templating и т.н. и да надградиш към доста по-сложни концепции. Наистина удобен и интуитивен за ползване framework. Гледната точка на лектора беше обективна – той е бил част от решението да заменят angularjs с vuejs в интерфейса на codeship – популярна платформа за continuous integration, където работят с голямо натоварване и производителността на интерфейса е от голямо значение. Слайдове

Лекцията Testing against time in javascript applications на Jessica Jordan ми беше малко трудно да проследя поради особеностите на говора на лектора – много бързо, монотонно и слято. Все пак представи различни техники за тестването на асинхронни операции при писането на unit test-ове в Emberjs. Въпреки, че примерите използваха тестови рамки за Emberjs, концепцията е валидна и за останалите. Използваха се таймаути, мокване на заявки, callbacks.

Working the right way by knowing all the wrong ways на Boyan Djumakov беше последната лекция, която посетих. За жалост времето беше съкратено и крайно недостатъчно поради продължителността на предишната лекция в същата зала. В резюме бяха представени лоши практики в работния процес на разработката на софтуер както и съвети и решения за по-висока продуктивност, по-добра комуникация и успешни проекти. Важни изводи от лекцията – грешки винаги ще се правят, не трябва да се прикриват. Важно е да се споделят дори неуспехите и затрудненията. Временните компромиси почти винаги излизат скъпо след време. Ако не си в състояние да работиш ефективно – по-добре си почини. Обръщай внимание на комуникативните си умения, ефективното търсене на решения. Винаги някой ще знае повече от теб – търси помощ, не прави всичко от нулата. Не обещавай сляпо, бъди отговорен. Не следвай сляпо модата (инструменти, рамки, езици). И много други съвети, които са описани добре в слайдовете

Bulgaria Web Summit 2018

Тази година за първи път реших да посетя Bulgaria Web Summit – конференция за Front-end, Back-end, UX, Design и не само. За нея чух от колеги. Посетих сайта на събитието и се запознах  с програмата. Звучеше многообещаващо – 4 зали, много лектори, интересни теми от различни сфери.
Лекциите във всяка зала започваха по едно и също време и се препокриваха, така че предварително си бях набелязала, кои бих искала да посетя. Бях си подготвила и печатна версия на програмата(за съжаление такава не беше публикувана на сайта на събитието), за да мога на място бързо да сменя някоя лекция.
За целият ден посетих общо 8 лекции. Тук ще спомена само някои от тях.

How to hack a node app?
Asim Hussain
Минути преди първата лекция бях на място, готова да чуя как се ‘хаква’ node приложение. Лекторът ни запозна, с някои от известните хакерски атаки от последните години, как точно са извършени, какви слаби места на софтуера са използвани и по какъв начин.
Изводите накрая бяха:
– Не се доверявай на никого – филтрирай клиентските данни;
– Не подценявай и дребните, на пръв поглед, места за пробив. Когато ги откриеш – просто ги поправи.
– Ако не си сигурен в името на пакета, който искаш да инсталираш – не налучквай, а провери в официалните източници. Иначе сам можеш да поканиш ‘врага’ на гости.
Въпреки, че очаквах по-практическа насочена лекция с повече примери и техники за писане на сигурен код, като цяло  ми хареса.

Sharing Code Between Web and Native Apps
Sebastian Witalec
С много примери и в реално време лекторът ни запозна с начините за споделяне на код между приложения за различни устройства/операционни системи, използвайки общо хранилище за съхранение на кода; MVC (Model, View, Component) модела за разделяне на приложението на пластове и споделяне на общите части;  namespace за дефиниране и обработка на разликите. Показа ни и инструменти за преобразуване/прекомпилиране на съществуващи решения в такива със споделен код.

Simplicity is not Simple
Dave Hogue
Една от най-интересните лекции, които посетих. Стана дума за това, че в повечето случаи, започвайки един проект, човек е с едни очаквания за сложност и функционалност, а в процеса на разработка, постепенно се откриват нови изисквания и възникват нови идеи, които усложняват крайния продукт. И въпреки, че той е завършен и доставен, това не винаги означава, че е постигната първоначалната цел, ако реално е трудно да се работи с този продукт и крайният потребител не е доволен.
Много често след разработката на последните изисквания, работата по проекта не е завършена, а се налага връщане назад и преоценка на системата с цел подобряването и опростяването на потребителския интерфейс.

По интересен и увлекателен начин ни бяха представени видовете системи: прости(simple), сложни(complicated), много съставни(complex), хаотични(chaotic).

Тъй като хаотичните системи са непредсказуеми и не подлежат на опростяване, в лекцията бяха засегнати сложните и многосъставни такива.
Това са системи с много функционалности, много процеси, натоварен потребителски интерфейс. Такива системи са трудни за използване и управление. Понякога системите са по природа сложни и не може да се опростят, но не винаги е така.

Признаци за възможност за опростяване:
– неинтуитивни и объркани последователности в действията;
– ‘индиректни’ действия – т.е за да постигнеш нещо на текущата страница трябва да извършиш действие на друга страница;
– опит за доставяне на всичко на всеки – добавяне на функционалности без да са реално необходими, само за случай, че потрябват;
– добавяне на функционалности, само защото някой  е казал, че е ‘хубаво’ да ги има;
– копиране на чужди идеи – да направим нещо, само защото и другите го правят. Това, че го правят не означава, че е непременно правилно :);
– следване на съвременни методи и технологии, без да са реално необходими.

След като ни запозна с начините на идентифициране на необходимостта от опростяване, Dave Hogue ни запозна и с методите за опростяване:
– премахване на ненужни функционалности;
– комбиниране на два по-малки модула в един общ;
– приоритизиране – поставяне на фокус върху една основна функционалност за дадена страница;
– разделяне на сложна функционалност на две по-прости.
Като цяло беше наблегнато на това, че целта на даден проект трябва да бъде не само успешното му завършване, но и постигането на добър потребителски интерфейс, което е итеративен процес, който се постига на няколко цикъла и е важна част от разработката на даден продукт/система.

Code Review
Ilko Kacharov
Лекцията беше изградена на базата на аналогия на даден проект, по който работим,  с къщата, в която живеем. И както всеки иска къщата му да бъде подредена и чиста, така трябва да се стремим и кода, който пишем да бъде чист и подреден.

Както във всяка къща има установени правила от домакина и трябва да се спазват от всички в къщата, така и всеки, който се присъедини към даден проект, трябва да бъде запознат с правилата на работа и да ги спазва. Човекът или хората, които правят ревю на кода са всъщност домакините. Те проверяват дали са спазени правилата и ако не са  – сигнализират за това съответния разработчик. По този начин се постига прозрачност.

Ревюто се прави обикновено от по-опитни участници в проекта. Добра практика е да се прави често – при всяко качване на код в хранилището. Така ръководните членове на екипа имат поглед върху извършваната в момента работа, както и това дава възможност за намаляване на риска от загуба на излишно време за преработка на код, писан няколко дни.

Основните неща, споменати за важни при код ревю:
– проверка за повтарящ се код;
– проверка за повтаряща се функционалност;
– бъгове и неконсистентност;
– проверка на зависимости между библиотеки;
– бързодействие;
– лесна поддръжка.

Беше наблегнато на това, че ревюто на код е социален процес. Дава възможност за бърза обратна връзка. Ако тя е положителна – това води до стимулиране на съответния разработчик.
Важно е да не се губи фокус – оценката трябва да е насочена към написаният код, а не към разработчика.
Коментарите трябва да бъдат издържани в стила на добрия тон:
– да се използват предложения вместо заповедни изречения;
– да се задават въпроси;
– да се използват учтиви форми – моля;
– да се използват похвали;
– предложенията трябва да са на последно място.

Въпреки, че имаше и добри лекции, като цяло очаквах малко повече.
Самата организация, също може да се подобри. Хубаво е да има интервал между лекциите, за да може човек да се премести от една зала в друга. На моменти залите бяха препълнени и нямаше място за всички. В някои зали нямаше микрофон и на последните редове се чуваше много слабо.